Ловът на фазани винаги е интересен. Особено когато е споделен с приятели. Та такъв беше и нашия, женски лов – на „Бендида”. Бяхме поканени от ЛРС „София – Запад” с председател Светослав Георгиев в Суходол. С попътен дъжд се събрахме от всички посоки на България в събота на 4.02.2017г. в края на София. Вечерта, вместо обикновена вечеря и по-ранно лягане, се превърна във вечер на познанието. Не знаехме, че Вили от Велико Търново е такъв енциклопедичен разказвач. Най-интересен беше разказа за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, чието създаване и път тя е изследвала задълбочено. Разказваше ни за възвишеното и прекрасното във всъщност краткия път на четата, за клетвата, положена от тях, за пътя извървян, за желанията и мечтите на големите българи, за това колко малко революционна е била България. Така неусетно си стана полунощ и трябваше да се спи.

    На сутринта, ах тази Евгения, нашия председател, покани ни на кафе у тях. Е, по-хубаво кафе за ободряване не бяхме пили. Диана беше направила страхотен сладкиш, който разнасяше аромат на канела и ябълки.

    Качихме се по джиповете и пристигнахме във фазанарията. Билетите, инструктаж и потеглихме през преливащи рекички към фазаните. Най-активно беше кучето Грег. Не остави фазаните да си отдъхнат. Прекрасното слънце, съблечения сняг, котешкия инстинкт на жените-ловци и канонадата от изстрели придаваше на лова и тайнственост и някаква тържественост. Полека-лека ловът приключваше.

    До езерото пред фазанарията, домакините ни организираха състезание по ловна стрелба – скийт. Макар и с усмивки, състезателната тръпка се усещаше през цялото време. Най-добре се представи и спечели първото място най-новата ни колега – Йоана, която е от младото попълнение на „Бендида” и наша надежда за състезанията. Гост на нашия лов бе и председателя на НЛРС – СЛРБ г-н Иван Петков. Той връчи и медалите на победителите.

    Но най-хубавото нещо от целия ловен ден беше гостоприемството. То се усети още с пристигането ни – с усмивките на Светльо /наричам го така, защото в края на деня той беше вече наш приятел/, Кольо и другите, с приятелския поздрав, с отпускащите шеги. А после - с ухаещата пита и топлината на тоста. Разказваха се случки, прелитаха шеги, смехът изпълваше деня. Приятелството и човечността омагьосаха всички. Всъщност ... това е лова.